Георги Куфов

покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му

В мен избухва някакъв луциферовски плам, змията се изкачва на Дървото на Познанието и съска; калугерът слуша ненаситно.
Така, като поставях в изкушение сърцето на спокойния отшелник, като превръщах спокойствието в тревога, се отплащах по най-добрия начин за гостоприемството

Смъртоносна е самотата за онези души, в които не гори някоя голяма страст;

– Не бива да питаш дали ще съумееш или не; това не е най-важното; единственото важно нещо е да се бориш да го отнесеш по-нататък; Бог държи сметка само за това, за устрема; дали ще победим или не, това си е негова, а не наша работа.

Слушайте вашия стар равин, чада мои, истина ви казвам; ако не стигне човекът до ръба на пропастта, не израстват на плещите му криле!