Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност
b9686431438har citeretsidste år
Той обичаше латинските изречения, понеже те носеха в себе си покоя на отминалото. Защото не принуждаваха никого да казва нещо допълнително. Защото бяха език отвъд речта. И понеже в непоклатимостта си бяха красиви.
Викс Томоваhar citeretsidste år
Какво би станало, ако всичко, което направим утре — всеки избор, който правим, малък или голям, би могъл по някакъв начин да промени нашето скапано, провалено минало. Щяхме ли изведнъж да станем други хора?
Diana Georgievahar citeretsidste år
Това му беше хубавото да си самотник – можеш да се държиш като прасе и никой няма да ти направи забележка…
b8737464508har citeretfor 8 måneder siden
Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?
b7782272500har citeretfor 6 måneder siden
Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Викс Томоваhar citeretsidste år
Истината, така или иначе, винаги е по-тъжна от лъжата. По-дребна и по-тъжна, и толкова по-сложна, също като реалния живот, сравнен с литературата. Също като нас.
Викс Томоваhar citeretsidste år
Плаках, защото човек не разбира колко дълбоко е дълбокото, докато не се удави.
b8787153383har citeretsidste år
В ума на Зорбас съвременността се беше превърнала в нещо прастаро: до такава степен я беше вече надживял в себе си. Вероятно на него и телеграфът, и параходът, и железницата, и сегашният морал, и родината, и религията му се струваха стари политиканствания. Душата му се движеше напред много по-бързо от света.
b8787153383har citeretsidste år
Как от тора и мръсотията израства и се храни цветето? Кажи си, Зорбас, че тор е и човекът, а цвете – свободата. – Ами семето? – рече Зорбас и удари с юмрук по масата. – За да поникне едно цвете, трябва семе. Кой е поставил това семе в мръсната ни вътрешност? И защо от това семе да не пониква цвете с добро и честност, ами му трябва кръв и мръсотия? Поклатих глава. – Не знам – отвърнах. – Кой знае? – Никой.
fb2epub
Træk og slip dine filer
(ikke mere end 5 ad gangen)