Saga Egmont

В първата част на Барония, на лист 567, пише: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.“

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

А сега ще кажа за този „помешчик“ (както го наричаха при нас, макар че цял живот почти никак не беше живял в имението си) само това, че беше странен тип човек, който обаче се среща доста често, именно тип на човек не само нищожен и развратен, но заедно с това и загубен — обаче от ония загубени хора, които прекрасно умеят да уреждат имуществените си въпроси и комай само тях.

„Мене тогава тия невинни очички все едно че с бръснач ми срязаха душата“

„Ако Бог не съществуваше, би трябвало да го измислят“ (Волтер, Послания, СXI).

Но странността и чудачеството по-скоро са минус, отколкото да дават право на внимание, особено когато всички се стремят да обединят частните случаи и да намерят поне малко общ смисъл в цялото безсмислие.

О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според мене чудесата никога няма да смутят реалиста.

Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра

О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според мене чудесата никога няма да смутят реалиста. Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра. Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да допусне факта