Приятно е, в края на краищата – помисли си Гран-Дюк, – да решаваш така живота и смъртта на другите, да бдиш над тях години наред и накрая да ги обречеш на гибел, да ги пожертваш... да си играеш със съдбата като хитър и непредвидим бог...“ Но всъщност не бе ли и той по същия начин жертва на такъв садистичен бог?