Морган Хаузел

поведението е нещо трудно за усвояване, дори и от доказано умни хора.

Можем да прекараме години, опитвайки се да разберем как Бъфет е постигнал такава възвръщаемост на инвестициите си – как е намерил най-добрите компании, най-евтините акции и най-добрите мениджъри. Това е трудно. Не толкова трудно, но също толкова важно е да видим какво не е направил.

Той не задлъжнява.

Той не се паникьосва и не продава по време на 14-те рецесии, които преживява.

Той не опетнява бизнес репутацията си.

Той не се обвързва с една стратегия, един светоглед или една временна тенденция.

Той не разчита на парите на другите (управлението на инвестиции чрез публична компания означава, че инвеститорите не могат да изтеглят капитала си).

Той не прегаря, не се оттегля, не се пенсионира.

Той оцелява. Оцеляването му носи дълголетие. А дълголетието – да инвестираш последователно от 10-годишна възраст до поне 89-годишна възраст – е онова, благодарение на което капитализирането прави чудеса. Този единствен момент е най-важният, когато описваме успеха на Бъфет.

Насим Талеб, авторът на „Черния лебед“, го изразява така: „Да достигнеш „върха“ и да оцелееш, са две различни неща: първото изисква второто. Трябва да избегнете разоряването. На всяка цена.“