Пенелъпи Дъглас

Рожденичката

Джордан

Той ме прие, когато бях на улицата. Не ме използва, не ме нарани, чак стъпва на пръсти около мен. Изслушва ме, защитава ме, вижда истинското ми аз. Но…

Когато се прибира от работа, сърцето ми затуптява бясно, а погледът му, изпълнен с желание, ме изгаря.

Трябва да спра това. Просто не може да се случи.

Сестра ми някога ми каза, че просто няма свестни мъже – а дори случайно да откриеш някой такъв, то той ще е обвързан. Само че не Пайк Лоусън е обвързаният.

Аз съм.

Пайк

Приютих я, защото мислех, че просто помагам. Но дните минават и нещата стават все по-сложни. Трябва да спра да мисля за нея, да престана да притаявам дъх всеки път, когато я засека у дома. Не мога да я докосна и не бива да я желая.

Тя е на деветнайсет. Аз съм на трийсет и осем. И съм бащата на гаджето ?.

Сега и двамата живеят при мен. Какво толкова може да се обърка?
435 trykte sider
Copyrightindehaver
Ciela
Oprindeligt udgivet
2023
Forlag
Ciela
Har du allerede læst den? Hvad synes du om den?
👍👎

Vurderinger

  • TEODORAhar delt en vurderingsidste måned
    🐼Vildt sød

  • Наниhar delt en vurderingfor 2 måneder siden
    👍Værd at læse

  • b2283874004har delt en vurderingfor 2 måneder siden
    👍Værd at læse

Citater

  • elicapetrovakuzmanova09har citeretfor 4 måneder siden
    и приятелите му излизат бавно, отправяйки се към „Щеката“, за да играят билярд, но Джей поглежда назад към мен, преди също да се отправи към вратата, прегърнал Шона Абът. Очите му се спускат към гърдите ми, после отново се изкачват нагоре и той ме зяпа подигравателно с една част желание и три части заплаха.
    Това продължава вече две години. Понасям всичките му неприятни погледи, защото се страхувам, че иначе мога да го тласна отново към действие. В общи линии ме е оставил на мира, така че просто го избягвам и се преструвам, че не съществува.
    И двете групи излизат, решили да потърсят забавление другаде, но преди входната врата да се затвори, сестра ми влиза бавно, следвана от две свои к
  • Elitsahar citeretfor 5 måneder siden
    Не се съмнявайте в себе си, не умувайте твърде много, не позволявайте на страха да ви попречи, не бъдете мързелива и не базирайте решенията си върху това колко щастливи ще направят околните. Просто дерзайте.
  • Elitsahar citeretfor 5 måneder siden
    Времето ви подминава като куршум – обяснява, – а страхът ви дава извинението, за което копнеете, да не правите нещата, които би трябвало.

På boghylderne

  • Bookmate
    Ciela
    • 156
    • 1.6K
fb2epub
Træk og slip dine filer (ikke mere end 5 ad gangen)