Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Властта ти на демони власт е,

в гласа ти заплаха трепти,

че в сока на светло причастие

отрова си капнала ти.

Живота бездушен ме люто измами,

крилата ми светли скова

и с клетви и вопли сред пропастни ями

наведох аз горда глава.

А някога слънчевий блясък обичах,

сънувах победни борби