bookmate game
Златан Ибрахимович,Луиджи Гарландо

Адреналин. Моите неразказани истории

„Играча Ибра го познават всички, но човека Ибра — не.
Ще се опитам да разкажа за него сега, в средата на пътя, между историята ми на футболист, която върви към своя край, и едно различно бъдеще, което се задава и засега е неясно. Тази книга е съставена така — отразява сегашното ми положение на ръба между два свята.
Така че всяка глава започва с разказ от терена и завършва с разсъждения върху ежедневния живот, от гола до щастието, от съдията до справедливостта, от асистенцията до приятелството, от травмата до смъртта…
Не се крия, не играя роля. Признавам например, че мисълта да спра да играя ме тревожи. Колкото повече се приближава моментът, в който ще оставя футбола, толкова повече нараства страхът от бъдещето: къде ще намеря адреналина, който сега получавам от едно спречкване с Киелини?
„Адреналин“, заглавието на книгата, е ключовата дума на живота ми.
Във всяко нещо, което правя, имам нужда да намеря предизвикателство и да вложа максимална доза страст. Да изстискам сърцето си. Така е било, така и ще бъде завинаги. Имам нужда да усетя как адреналинът пулсира във вените ми.“
184 trykte sider
Copyrightindehaver
Alto communications and publishing
Oprindeligt udgivet
2023
Har du allerede læst den? Hvad synes du om den?
👍👎

Vurderinger

  • b0653604429har delt en vurderingi forgårs
    👍Værd at læse

    Супер изживяване !

  • b4818670134har delt en vurderingfor 6 måneder siden
    👍Værd at læse

  • b1074899613har delt en vurderingfor 7 måneder siden
    👍Værd at læse

Citater

  • Беатрисhar citeretfor 7 dage siden
    има ли нещо, което те яде отвътре, най-добре е да го извадиш наяве.
  • Беатрисhar citeretfor 7 dage siden
    Бог съм, само че остаряващ бог.
  • Brani bghar citeretsidste måned
    Окей, предавам се.

    На четиресет години съм.

    Бог съм, само че остаряващ бог.

    Най-после си давам сметка за това, така както си дадох сметка, че тялото ми вече не е, каквото беше. Години наред не обръщах внимание на знаците, които ми изпращаше, после реших да се вслушам. Не мога вече да си позволя чести спринтове, както на млади години; ако се преуморя или се контузя, ми трябва повече време да се възстановя. Приспособих играта си към новото си тяло. Вече не прекарвам мача в сърцето на наказателното поле, където летят куршумите. Често се отдръпвам, за да конструирам играта, днес работя повече за головете на другите, отколкото за своите. Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.

På boghylderne

fb2epub
Træk og slip dine filer (ikke mere end 5 ad gangen)