Стихотворения

„Вредом гледате, звездици,

по света — любовта.

Дали всякъде, сестрици,

миг честита бива,

сълзи век пролива?“

Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай — добре си отмъстена,
душа невинна, — и прости!

Последен път… минути бързи…
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках… късно бе, уви!

И щастие възможно беше,
възможно беше — не мечта!
Самичък бог над нази бдеше…
А днес — най-черна самота.

Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.

Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…

„И на сън ми се вестява…

Вече знам, само там

Всичко, всичко се смирява —

и любов и злоба —

всичко, само в гроба“.