В тези произведения, писани през различни години, Любен Дилов представя възгледите си за удобните богове, които човечеството си създава. Колкото и да са страшни, основната им задача е да правят греховете човешки още по-сладки. Както и за този времеви парадокс, непровидян от Айнщайн, че дори и да разполагаш със собствена машина на времето, времето за любов никога не стига.
„Незавършеният роман на една студентка“ още с излизането си става една от любимите книги на студентите, а „Зеленото ухо“ е преведена на повече от 15 езика и включена в девет различни антологии на съвременната световна фантастика.
