Братството на черния кинжал. Книга 2. Вечна любов

1 – Ах, по дяволите, Ви, убиваш ме. Бъч О’Нийл ровеше из чекмеджето, в което държеше чорапите си. Търсеше такива от черна коприна, а намираше единствено бели памучни. А, ето! Издърпа един официален чорап, подходящ за вечерно облекло. Което не беше достатъчно за триумф. – Ако те убивах, ченге, чорапите щяха да са последната ти грижа. Бъч хвърли поглед на съквартиранта си. Почитателят на Ред Сокс. Неговият... е, единият от двамата му най-добри приятели. И двамата, както се оказа, бяха вампири. Вишъс, току-що излязъл изпод душа, беше омотал хавлия на кръста си, мускулите на гърдите и ръцете му изпъкваха. Нахлузваше на лявата си ръка черна кожена ръкавица, чието предназначение беше да скрие татуировката. – Налагаше ли се да вземеш копринените ми черни чорапи? Вишъс се усмихна, кучешките му зъби проблеснаха на фона на козята му брадичка. – Чувствам се страхотно с тях. – Защо не помолиш Фриц да ти купи някой и друг чифт? – Той е прекалено зает да задоволява твоите изисквания към облеклото, човече. Е, добре, напоследък Бъч наистина беше открил у себе си внезапна любов към Версаче, което беше нещо ново за него. Но едва ли бе толкова трудно да се доставят няколко допълнителни чифта копринени чорапи... – Ще го помоля от твое име. – Ти си истински джентълмен! – Ви отметна назад черната си коса. Татуировките на лявото му слепоочие се показаха, след това отново се скриха от погледа. – Ще имаш ли нужда от кадилака тази вечер? – Да, благодаря. – Бъч напъха босите си ходила в обувките „Гучи“. – Което означава, че ще се видиш с Мариса? Бъч кимна. – Трябва да разбера какво става. По един или друг начин. Имаше чувството, че ще бъде по другия. – Тя е свястна жена. Със сигурност беше такава, което вероятно беше причината да не отговаря на телефонните му обаждания. Бившите ченгета, почитатели на скоча, не бяха най-желаният избор за жените – било то представителки на човешкия род или на вампирите. А фактът, че не принадлежеше към нейния вид, не му помагаше никак. – Е, ченге, ние двамата с Рейдж ще обърнем по няколко в „Едноокия“. Ела при нас, когато приключиш... Силни удари, като че ли някой блъскаше по входната врата с таран, ги накараха да обърнат глави. Ви вдигна хавлията по-нагоре. – По дяволите, ще трябва да научим тази фурия да