Покривът

Помниш ли последното съвещание, когато Димшин ти нареди, за да се спази срокът, да направиш замяна! Димшин! Така че ти изобщо не си виновен! Аз чух, бях там, беше там и Агаев! Бяхме само четиримата!

Народ ли? Народът е колективна курва, която няма равна на себе си! Ако сега Донков им заповяда да ми се кланят, ще хукнат да ми ближат подметките, ако им заповяда да ме плюят, ще се удавя в слюнките им! Не искам да знам нищо за никого! Ще живея за себе си! А може и измекяр на Донков да стана! Ама как ще си пасваме с него

Конякът го възбужда приятно. Както винаги, мисълта му започва да тече по-бързо, с лекота, като че става по-умен.

„Че ти не знаеш ли? Вие сте от Поп-Кръстьовия род, оня, дето предаде Левски!15“.

Как мразеше тия уроци по история, предатели и герои, герои и предатели, предателите създават героите, героите създават предателите

Баща ти е мръсник! Оня ден в банката слушали Радио Лондон, а той отишъл, та ги обадил в полицията! Хората ги прибрали, а на него медал ще дадат!“

Така е винаги с нея, никога не би могла да каже каква е причината да бъде радостна и каква е причината да ѝ бъде тежко. И при най-щастливи обстоятелства, още от дете, още от ученичка, отведнъж я обземаше ужасно и непреодолимо угнетение. То идеше съвсем безпричинно и затова беше толкова завладяващо и цялостно, както и неочакваната и също безпричинна радост, като че това бяха свободни духове, които се заселяваха у нея и я напущаха когато си искаха

Как? – пита рязко Димшин. – Пропорционално на постовете ли? Или си намислил друго разпределение на вината! Отзад напред! Най-виновен е портиерът и пазачите, а най-невинен си ти

Или си намислил друго разпределение на вината! Отзад напред! Най-виновен е портиерът и пазачите, а най-невинен си ти

Винаги е било така, качествата на нещата са се измервали от степента на неговото удовлетворение

Класов произход! Ти си фалшив комунист и такъв ще останеш, ако ще и петстотин години да живееш! – бе припомнил Донков