Saga Egmont

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

А сега ще кажа за този „помешчик“ (както го наричаха при нас, макар че цял живот почти никак не беше живял в имението си) само това, че беше странен тип човек, който обаче се среща доста често, именно тип на човек не само нищожен и развратен, но заедно с това и загубен — обаче от ония загубени хора, които прекрасно умеят да уреждат имуществените си въпроси и комай само тях.