Възможно ли е непросветен и непознаващ законите човек да заеме важна длъжност? Възможно е. Митрофан, старият борец за освобождение, е назначен за мирови съдия и започва да прилага законите по свой си начин. Негов приятел и другар е Иван Дормидолски. Дормидолски дава насоки на Митрофан, съветва го и всичко помежду им е наред, докато на Иван не му се присънва, че става съдия. Изпраща рапорт срещу Митрофан и се надява, очерняйки го, да заеме мястото му. Но рапортът попада в грешните ръце и плановете на двамата стари другари се променят.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
